Когато си паднал на дъното-
натрошено на пясък стъкло,
надеждата твоя се свлича-
дреха разкъсана.

Когато очите тежат от умора-
в мълчание-струна разкъсана,
разпилени думи-сухи листа,
вихрушка от есенен вятър...

Когато душата –димяща цигара,
бавно превива се,
превръща се в прах
в мастилото на вселената.

Миг преди да си литнал в нищото,
Ти-шепа стисни...
И от праха Светлина сътвори !
Със очи,със сърце,със мечти...